Кои ще са най-слабо засегнатите страни в случай на ядрена война?

Проучване, което Dnes.bg публикува по-рано, показва, че при ядрен конфликт между САЩ и Русия, 3/4 от населението ще бъдат обречени на глад. Дори при използването на по-малки ядрени оръжия, милиарди ще загинат.

Според анализа въздействието, което детонацията на ядрено оръжие би имало върху глобалното снабдяване с храна, откриването на огромни пожари и сажди в атмосферата би довело до недостиг на храна и глад. Изданието Nature Food разглежда шест сценария за ядрени кофликти, които могат да са катастрофални за глобалните запаси от храна. Това повдига въпросът - кое ще най-слабо засегнатото място в случай на ядрена война?

Щети

Не само радиацията застрашава храните. Саждите, които биха се вдигнали в атмосферата, оказват огромно влияние не само за воюващите страни, но и по целия свя - атомните бомби ще замърсят предимно почвата и водата в близост до мястото, където са използвани ядрени оръжия.

При ядрена война глобалното охлаждане ще зависи от мощността на оръжията, броя на оръжията и целите. Бомбите, насочени срещу градове и индустриални зони, биха предизвикали огнени бури, инжектирайки големи количества сажди в горните слоеве на атмосферата, които биха се разпространили в световен мащаб и бързо охладили планетата, пишат от Nature Food.

За сравнентие - скорошните катастрофални горски пожари в Канада през 2017 г. и Австралия през 2019 г. и 2020 г. произведоха 0,3–1 метрични тона дим (0,006–0,02 метрични тона сажди), който впоследствие беше нагрят от слънчева светлина и издигнат високо в стратосферата. Димът беше "транспортиран" по целия свят и се носеше в продължение на месеци. Подобен би бил процесът и при ядрена война.

Война между Индия и Пакистан, които напоследък натрупват повече ядрени оръжия с по-висока мощност, може да доведе до стратосферно натоварване от 5–47 метрични тона сажди. Една война между Съединените щати, техните съюзници и Русия, която притежава повече от 90% от глобалния ядрен арсенал, може да доведе до повече от 150 метрични тона сажди и ядрена зима. Докато количествата инжектиране на сажди в стратосферата от използването на по-малко ядрени оръжия биха имали по-слаби глобални въздействия.

Има много военни сценарии, които биха могли да доведат до подобни количества дим и следователно подобни климатични сътресения, включително войни, включващи други ядрени нации (Китай, Франция, Обединеното кралство, Северна Корея и Израел).

Глобалното средно производство на калории спада със 7% през годините 1–5 след войната дори при най-малкия сценарий, когато 5 метрични тона сажди са разпръснати в атмосферата и до 50% при сценария 47 метрични тона. В случай на разпръскването на 150 метрични тона сажди, глобалното средно производство на калории от културите ще намалее с около 90% 3-4 години след ядрената война. Промените биха предизвикали катастрофално смущение на световните пазари на храни, тъй като дори 7% спад на глобалния добив би надхвърлил най-голямата аномалия, регистрирана някога от началото на наблюденията на Организацията по прехрана и земеделие през 1961 г.

Къде обаче хората няма да гладуват?

Разбира се, намаляването на калориите от селското стопанство и морския риболов показва регионални различия, като най-силните процентни намаления са по високите географски ширини в северното полукълбо. Дори в случая на война между Индия-Пакистан, много региони стават неподходящи за земеделие за няколко години.

В случай на разпръскване на 27 метрични тона сажди в атмосферата, средните до високите географски ширини на Северното полукълбо показват намаление на производството на калории в културите с повече от 50%, заедно с намаляване на улова на риба от 20–30%. Нациите с ядрено оръжие в регионите със средна до висока географска ширина (Китай, Русия, Съединените щати, Франция, Северна Корея и Обединеното кралство) показват намаление на калориите от 30% до 86%, а в по-ниските географски ширини (Индия, Пакистан и Израел), намалението е по-малко от 10%.

Въздействията във воюващите нации вероятно ще бъдат доминирани от местни проблеми, като унищожаване на инфраструктура, радиоактивно замърсяване и прекъсвания на веригата за доставки.

При сценария, в който 150 метрични тона сажди се разпръскват в атмосферата, повечето нации биха имали калориен прием по-нисък от разхода на енергия в покой.

Едно изключение е Австралия. Там се наблюдават по-благоприятни температури за производство на храна, а приемът на калории в Австралия е повече от този в другите нации. Нова Зеландия също ще изпита по-малко въздействие от други страни.

Но ако този сценарий наистина се осъществи, Австралия и Нова Зеландия вероятно ще видят поток от бежанци от Азия и други страни, изпитващи продоволствена несигурност.

Райън Хенеган от училището по математически науки на Куинсландския технологичен университет е сред международния екип, който изследва сценарии, вариращи от регионален конфликт до глобален холокост.

"Сравнително малка ядрена война би била глобална катастрофа по отношение на доставките на храна", обяснява той пред AAP. "Австралия разполага с достатъчно храна, за да задоволи нуждите си. Въпреки че можем да произведем достатъчно храна за собственото си население, друг е въпросът дали можем да я доставяме до големите градски центрове“, каза д-р Хенеган.

Австралия произвежда достатъчно пшеница, която допринася за почти 50% от калорийния прием на страната, за да изхрани населението си. Тя ще е слабо засегната в случай на охлаждане на земната атмосфера, предизвикано от ядрен конфликт.

"Ние австралийците ще ядем пшеница, така че ще можем да продължим да отглеждаме достатъчно пшеница, за да ни поддържа живи", обяснява експертът.